По волята на нашия велик султан Неоникс хан, да бъде прославено името му от 100 хиляди минарета, Османската империя е страна по следните договори:
“Декларация за ограничаване надпреварата във въоръжаването”1. Декларацията е документ имаш за цел да ограничи надпреварата във въоръжаването на Великите сили и по този начин да гарантира един мирен и проспериращ свят.
2. За да се реализира тази възвишена цел, страните подписващи документа определят следните квоти за строеж на кораби, както следва: - Страната денонсирала договорът следва да го заяви минимум 3 хода преди изтичане срока на договорът - За да защитават своите интереси страните могат да построят за следващите 20 хода не повече от следните кораби, по класове, както следва: . квоти на държавите (групирани според положението им): - морски държави Великобритания – 0 ВВ, 2 BCA, 4 SS Япония – 0 ВВ, 2 BCA, 4 SS - полуморски държави Швеция – 2 ВВ, 3 BCA, 2 SS Испания – 2 ВВ, 3 BCA, 2 SS Италия – 2 ВВ, 3 BCA, 2 SS - континентални държави Австрия – 3 ВВ, 3 BCA, 6 SS Германия – 3 ВВ, 3 BCA, 6 SS Русия – 3 ВВ, 3 BCA, 6 SS Турция – 3 ВВ, 3 BCA, 6 SS Франция – 3 ВВ, 3 BCA, 6 SS Следва да се разреши строежът на тежки съвременни кораби по следните квоти: - морски държави Великобритания – 2 BD, 1 BC Япония – 2 BD, 1 BC - полуморски държави Швеция – 1 BD, 2 BC Испания – 1 BD, 2 BC Италия – 1 BD, 2 BC - континентални държави Австрия – 1 BD, 2 BC Германия – 1 BD, 2 BC Русия – 1 BD, 2 BC Турция – 1 BD, 2 BC Франция – 1 BD, 2 BC - Не се ограничава строежът на LCA и DD. - Броят на залаганите леки кораби следва да се обявява в пресата два хода предварително
3. Ако възникне заплаха за световния мир, в рамките на следващите 10 хода се ограничава строителството и на леките кораби.
4. Договорът се счита невалиден ако поне 30% от страните го денонсират едновременно.
5. По решение на останалите страни договорът може да продължи да действа, а срещу страните денонсирали договорът се предприемат съответните координирани действия.
------------------
“Договор за свободна търговия в Северното полукълбо”1. Страните подписали договорът делкарират желанието си равноправно да развиват търговията и своите икономически връзки на територията на Северната част от континента.
2. Така обявената част обхваща следните страни – Белгия, Полша, Пакистан, Унгария, Финландия, Персия, Ирак, Чехия, Швейцария, Тунис, Мароко, Португалия, Грузия, Холандия, Армения
3. На територията на изброените страни следва да не се налагат ограничения срещу която и да е от Великите Сили, желаеща да търгува.
4. Ако някоя от страните се опита да възпрепятства чрез сила или по друг начин търговията на някоя от Великите Сили, следва да се изземат нейните концесии и да се разпределят между останалите държави.
5. Пострадалата страна се компенсира на 200%. 6. Гаранти на този договор са всички от Великите сили.
-----------------------------
Харта за забрана на пиратството и установяване на принципите на призовото правоОбщи положения
1. Хартата декларира отказа на подписалите я държави за използване на пиратски и рейдерски операции срещу търговското корабоплаване.
2. Като “пиратски” се дефинират всички актове на агресия срещу търговското корабоплаване без страната-агресор да открива своя флаг. Като “рейдерски” се дефинират всички актове на насилие срещу търговското корабоплаване при издигнат флаг, но без да се спазват принципите на “призовото право”
Забрана на пиратството и рейдерите
1. Пиратството, според дефиницията, е престъпен акт срещу цялото прогресивно човечество и следва да се преследва от всички страни.
2. Страна подкрепяща, укриваща или извуършваща пиратски действия следва да понесе предвидените от Хартата наказания: - Да заплати нанесените щети9 в размер на 300% - Ако такива средства у страната-пират липсват, то щетите се възстановяват за сметка на флота на страната-пират
3. Кораб извършващ пиратски действия подлежи на военно-полеви съд, като екипажът му не се третира като военнопленици .
4. Ако корабът откаже да се предаде той следва да се унищожи, а екипажът да се плени и предаде на военно-полевия съд на страната потопила пиратския кораб.
5. Рейдерските операции следва да се приравняват и преследват като пиратство.
Призово право
1. Свещено право на всяка страна е да защитава своите интереси.
2. Начините за водене на бойни действия срещу търговското корабоплаване се регулират от “призовото право”
3. За да бъде спрян и проверен кой да е търговски кораб, проверяващият трябва да е изпълнил следните задължителни условия: - Да е обявил поне един ход предварително районът на проверка на търговските кораби - Да е запознал заинтересованите страни по ясен за тях начин - Да осигури безопасно убежище на екипажа и корабните документи на търговския кораб, ако последния следва да се унищожи - Ако корабът е на неутрална страна, а товарът на враждебна, то товарът може да се унищожи, но корабът скледва да се запази - Ако корабът е на воюваща страна, а товарът на неутрална, то корабът може да се унищожи, но товарът трябва да се запази. Ако се повреди, следва да се заплати
4. Призовото право следва да се прилага на територията на целия Световен Океан.
5. Блокада, на крайбрежие или дадено пристанище може да се наложи, ако районът бъде предварително обявен на държавата попадаща под блокада и заинтересованите страни.
